Част Първа

Седях в първа класа на малък пътнически самолет. Пътувах с директен полет на България еър от София до Амстердам и макар първата класа да гарантираше по-голям лукс и спокойствие от останлите места в самолета, в моя случай не беше така. Местата до мен бяха заети с майки с деца, на които предостъпваха  ВИП-местата, в случай, че останеха свободни. Около мен имаше поне десетина деца (някой придошли от задни седалки) и се беше сформила малка детска градина. А майките им от време на време се опитваха да ги сплашват с мен, макар да знаех, че търсеха повод да ме заприказват. Спокойният ми по принцип характер и обичта ми към децата не позволиха да разваля настроението си. Все пак бях тръгнал на секс-туризъм и не къде да е,  а именно в Меката на разврата. Бях опрял глава на прозореца и разглеждах Playboy, чудех се каква жрица на любовта би ми подхождала, докато най-накрая установих, че всяка имаше своя чар, независимо дали беше бяла или черна, пълна или  слаботелесна. Тогава започнах да се чудя дали да не пробвам от всички, едва ли друг път щях да отида на червените фенери в Амстердам.
....

Амстердам - магнетичен град, където се раждат най-щастливите хора на земята. Не защото имат най-високия стандарт на живот, а  просто защото са откърмени с опиати. Навярно марихуаната  от векове бе навлязла в начина им на живот, съдейки по забележителните сгради, които само силно дрогиран архитект можеше да конструира. Невероятното съчетание на жилищни постройки от преди 5 века заобградени от множество водни канали създаваше усещането за безкрайност, но в същото време и за хаотичност, тъй като "морските реки" бяха анормално разположени и объркваха съзнанието на обикновения турист.

Вече бях в центъра на града и вървях по брега на най-големия канал, кръстосван от многобройни туристически корабчета пълни с отпускари, на който след поне едночасово помахване с ръка бях спрял да обръщам внимание. Но сега не беше време за разглеждане, това щях да свърша на следващия ден. Музея на восачните фигури "Мadame Тussauds" можеше да почака. Сега спешно се нуждаех от Coffee shop ( това са онези магазинчета, в който продават всякакви позволени, а навярно и непозволени наркотични вещества), където щях да си купя истинска холандска трева. Все пак ми трябваше кураж, за да се изправя пред онези тигрици, който само чакаха да раздерат кожата ми.  Намерих един малък и сгушен между две вековни сгради "магазин за добро настроение". За щастие продавача беше сърбин, който определено вече беше достатъчно замаян, за да може да свали усмивката от лицето си. След дълъг разговор по балкански, в който обсъдихме дори, кои жени са по-хубави българките или сръбкините вече беше време да тръгвам да търся моята нова платена обожателка. Бях изпушил две цигари, като втората беше подарък от моя нов приятел и сега се чувствах толкова замаян , че не можех да преценя дали аз се движа с помоща на краката си или на улицата имаше ескалатор. 

Вече бях там. Червените фенери - име, което произлизаше от червените перденца пред "офисите", които бяха дръпнати, когато "паяка си имаше жертва". Така и аз скоро щях да попадна в някоя мрежа, въпросът беше коя? По главната алея, която беше разделена от поредния воден канал имаше голям избор, но за съжаление май наистина бях прекалил с марихуаната. Всички "катерички" бяха поне на по 100 кг, а изключения нямаше. Всяка имаше своя артистичен трик - някои намигаха горещо, други леко разголваха телата си ( поне за тяхните килограми, на мен лично ми се стори неприятно), а трети - навярно "безработни" от повече от 15 минути дори показваха части, от който някога бях сукал. Беше ми забавно, но определено нямах смелостта да вляза вътре и да кажа "Обладай ме!". Някой от перденцата вече бяха дръпнати и започнах да си мисля, че красивите вече са ги заели. Едва ли този град беше световноизвестен с тези "големи момичета", имаше нещо гнило в Амстердам.

От обикалянето по улиците бях огладнял, което беше нормално след като бях пропуснал отвратителния сандвич в самолета. Реших да се отбия в страни от главната сексуална артерия и да намеря нещо по-евтино за ядене. Тогава попаднах в Рая. В една тясна улица, може би около метър и половина широка имаше безброй хубави "котенца", който те гледаха със зажаднелите си за секс очи. Може би тук беше мястото, където се изхвърляше годишно най-много семенна течност на квадратен метър. Тук никой не говореше за друго, освен за екстаз. Започнах да оглеждам "стоката", като стар търговец. Търсех нещо различно. Исках жена с чар, с обаяние, някоя, която можеше да ме накара да се влюбя и после безскрупулно да ме зареже. Видях я точно когато се бях отказал от търсенето. Беше тъмнокосо момиче с нормално телосложение, но с блясък в очите. Усещах, че тя знаеше точно какво искам. Посочи ме с пръст. Няколко секунди по-късно бях вътре и пердето се дръпна. 

След около половин час бях на ръба на душевна екзалтация. Кръвта ми кипише, а сърцето ми биеше сякаш бяха тествали върху мен въздействието от 10 литра Redbull. Не можех да говоря от умора, просто исках да платя и моментално да се хвърля в най-близкия водоем. Чух я да си мармори нещо под носа, и най-странното бе, че беше на чист български език. Звучеше нещо от рода на " Отдавна не бях срещалата толкова страстен мъж". Тогава разбрах, че има една географска ширина и дължина, където се раждат най-добрите любовници и това бе България. След, като я заговорих на родния език, а тя с учуден поглед ме изгледа  отново отгоре до долу (аз все още не се бях облякъл) ми сподели, че не веднъж при нея са идвали българи и че наистина сме били по-добри в леглото, от който и да е. Неизбежно беше да не вкюча в сила най-голямото ми оръжие, а именно дарбата за словестно омайване, която бях наследил от баща ми. Започнах да я "галя" с нежни думи, както само аз можех. Дори докато си обличах панталоните усетих, че тя не искаше да си заминавам. Но не сега беше момента да се размеквам, все пак тя бе една обикновенна платена жена, която изкарваше прехраната с тяло си. Попитах я колко да и платя, а тя с усмивка ми отговори: "За добрите жребци е безплатно. Сега си отивай." Като в този момент написа нещо на лист хартия, пъхна го в един плик и го облиза до половината, другата половина остави за мен. Тогава внимателно залепи хартиения джоб и отвори вратата казвайки "Отвори писмото в самолета!"

Час след това обикалях по улиците захласнал се по красотата на този град или по-скоро по красотата на едно цвете, което бях захвърлил преди 60 минути. Покрай любовните звездички, които ме заобикаляха, не бях усетил как се бе свил корема ми от глад. Трябваше незабавно да натъпкам нещо в него, иначе щях да припадна на улицата. Доближих се до една малка италианска пицария и поръчах две големи парчета пица. Бръкнах в джоба да извадя портомонето. Но то не беше на обичайното си място. След дълго ровичкане из всичките джобове разбрах, че бях ограбен от моята прелъстителка. Сега осъзнах, защо не ми е искала пари. Нямаше ми го нито часовника,нито телефона, нито златното ми синджирче. Едва ли можех да се оплача в полицията, защото служителите на реда бяха не по-малко напушени от мен. Веднага се втурнах обратно към нейния "офис", но за съжаление на червеното перде имаше надпис на български "Няма да ме откриеш, местя се!". Знаела е, че ще се върна.

Бях загубил всичко и единственото, което ме радваше сега бе, че си бях взел двупосочен билет и щях да се върна утре у дома, навярно умрял от глад.

Вече летях в самолета, бях се унесал, когато се сетих за писмото на измамницата. Толкова много я мразех, че дори не исках да го отворя, но бях любопитен. Разкъсах го от едната страна, извадих белия лист хартия и го прочетох. Беше написано с едър шрифт:
"София, улица Московска 45, етаж 3, ще те чакам там."

на БАН ? ХАХАХАХАХА много е яко :-)

имаш развинтено въображение, поне това не може да ти се отрече...

или илюзия...?! Защото ако е истина...казваи имаше ли продължение? Видяхте ли се...отново с жрицата на любовта?! :))

Следва продължение ... :)))

Бил съм там и историята ми помогна да си спомня някои пикантни моменти

Покрай писането на историята и аз си припомних много интересни случки от моя престой там и реших ноември месец пак да посетя градчето и да се сблъскам отново с ненормалниците, който буквално са навсякъде. Ех, Амстердам ...

http://miroslavavramov.blog.bg/viewpost.php?id=107118

спра да пиша коментари под разказите ти, ти си знаеш:)

:)))

Хахахахаха! Чуден край :)

и наебал българка. Студентски град е по близо пък и манджа колкото искаш, трева също има.

да срещнеш човек, усетил атмосферата на Ам-дам. Да, прав си, пълно е с ненормалници. Със страхотни ненормалници! :) Затова и аз измалумявам тотално там!

Пълна чикия. По теа ам-дамски улични бардаци ходят бачкерите от строежите.
Чисто, културно, мизерно, по европейски.

Много евтино, предсказуемо и елементарно четиво, навярно написано от незадоволен и комплексиран студент, редовно мастурбиращ пред "жени с чар и обаяние", които го гледат от монитора.

stavas za pisatel

aSupillTreerll <a href=http://rumptifusel975.typepad.com/blog/2011/07/get-your-kohls-voucher-with-regard-to-incredible-cost-benefits.html>kohls coupon codes</a> ASRLNEDS

HuUmjepie <a href=http://bit.ly/oldnavycouponsbox>old navy coupons</a> EvijRjaGa

Programs, reviews of new products, reviews of software http://bestsoftwarehere.com/