Антоанет Делакроа стоеше неподвижно до тесния дървен прозорец с бяла олющена рамка и придвижваше бавно ръка по мраморния перваз. Пръстите й леко подскачаха като игриви морски вълни върху студения мрамор, докато дланите й нежно се извивах...