Бях попаднал на най-веселото място на Земята. Намирах се на една огромна поляна, въртях гюбеци, хвърлях пот, крещях и  тайно пращах любовни стрелички на моята изгора. Приятелката ми беше циганка и сега бях гост на техния празник. Възхитен от радостта на този народ, се чудех как може всички тези хора да са толкова щастливи след като нямат нищо. Сега те празнуваха празника на “Киселото мляко”. Това бе техен стар обичай, с който те изразяваха пред света желанието си да приличат на  светлокожите, като се захвърляха с безброй кофички кисело мляко за да избелят кожите си. Катуна наброяваше около хиляда души и както сподели приятелката ми, всички били роднини. Най-възрастните и основатели на това село бяха двама стари цигани на 98 години, които може би бяха правили повече секс дори и от най-популярните порно актриси. За цялото това време от своя живот те се бяха съвокуплявали  с децата си, бяха кръстници на сватбата на внуците си, женеха правнуците си и забраняваха кръвта на племето да се смесва с чужда, като целта беше след време да се създаде цяла нация от еднотипни хора. Не ме учуди и факта, че те всички страшно много си приличаха, аз лично видях поне още пет момичета, който бяха досущ като приятелката ми. Но сега нямах време да ги оглеждам, за да открия разликите, чудех се как старейшината изобщо ме беше допуснал на празника на циганите, където всички дори бяха роднини.

Хората там ме харесваха, смееха ми се, че не мога да си въртя дупето, че съм миришел на странно – на къпано, и винаги когато говореха с мен, ме гледаха в джоба с портмонето, а не в очите. Но определено присъствах на нещо уникално, каквото дори Мадона едва ли можеше да пресъздаде на концертите си. Тъй като нямаха мощна уредба, музиката идваше от двадесет разположени на различни места малки касетофони. Циганите бяха записали десет еднакви касетки и ги пускаха едновременно, така че саундът идваше от всички страни, направо като домашно кино. Осветлението също беше дизайнерско. На няколко пищни кючекчийки, които танцуваха по масите, бяха завързали за въртящите им дупета миньорски фенери, така че светлините се въртяха навсякъде по поляната. А храната  не отстъпваше и на най-изисканите селски кръчми, имаше дълги кебапчета и  огромни кюфтета. След като ги опитах, се бях зачудил от къде бяха взели толкова много пари за тази вкусна кайма, но по-късно видях окачени на един простир около стотина кучешки кожи, така че ми се изясни всичко. Постепенно започвах да свиквам с тази обстановка, дори не ми правеше впечатление, че те не си говорят по имена, а само чрез стринке, лельо, бабо, баджанак и всички роднински титли, който можеха да съществуват. Само моята любима имаше име, викаха й Бори, като това било съкращение от БЪРБОРИ, защото наистина не й спираше устата. Но не искам да пропускам факта, че с тази уста беше ненадмината във френските любовни кулинарии.

Наближаваше дванадесет часа, купона бе в разгара си, аз бях единственият бял там и всички ме обичаха и дори боготворяха. Чувствах се велик и точно когато смятах да се кача на една маса и да държа реч за расовите ми възгледи, музиката спря, всичко утихна и нещо полетя нагоре. Всички се ослушваха в тъмното и се озъртаха сякаш чакаха нещо да се случи. То съответно не закъсня, на земята падна една кофичка кисело мляко и войната започна. Всеки започна да вади големи и малки бурканчета с тази бяла течност и целеше на поразия. Само аз не бях подготвен, но в края на катуна старейшината стоеше на една вехта масичка и продаваше кисело мляко в чашки. По моя преценка си беше чист айрян разреден едно към сто в полза на морската вода.  Но  сега войната беше в разгара си и нямаше значение качеството. Купих си десетина бойни снаряда и тръгнах да атакувам. За мое съжаление, моментът в който се обърнах към тълпата зад мен чакаха поне стотина зажаднели за мъст цигани и ме обстрелваха. Свих се на топка и чаках момента в който щяха да презареждат. Около мен започнаха да обикалят малки циганчета, които предлагаха помощта си за левче. Набързо наех моя лична армия от петдесетина момченца, така че силите на полето бяха изравнени. Мина се около час, когато вече всички бяхме побелели, млякото беше свършило и единственото, което ни оставаше беше да седнем и да си починем. Но не. Сега идваше втората част от обичая, за която разбрах чак когато няколко циганки, включително и Борито, започнаха да облизват млякото от тялото ми.  Те рядко можеха да си купуват такива продукти и не смятаха да хабят напразно продукцията. Някой дори бяха се съблекли чисто голи и изцеждаха дрехите си в големи кофи, за да складират бяла суровина за черни дни. Всичко това определено ми допадаше, чувствах се като Гъливер в страната на лилипутите, в моя случай в страната на лудориите. На моменти и предприемаческият ми нюх се събуждаше и мислех как туристите биха се радвали на такова зрелище. 

Слънцето изгряваше и празникът отиваше към своя край. Прибираше се вече дискотечния инвентар, бяха оставили само масите и столовете и един огромен казан с вода, която се загряваше на силен огън в центъра на поляната. Две дебели циганки режеха някакви странни за мен коренчета и пускаха вътре листенца и шишарки, навярно щяха да правят чорба за закуска на огромната челяд. Аз вече се бях усамотил с моята Бори в една палатка, която според мен беше проектирана с идеята за огромно вътрешно пространство, тъй като палатката беше толкова разкъсана, че нямаше значение дали съм вътре или вън – всичко се виждаше. Моята любима не се срамуваше от никой и ме беше възседнала страстно. Тя беше незадоволима палавница и голяма мръсница в леглото. Предложи ми да ме завърже, за да може да засили още повече пламъка между нас. Естествено аз бях готов за тази нова любовна игра. Вече не можех да движа ръцете си, а Борито беше започнала страстно да пропуква еротичните ми окончания по тялото. Изведнъж всичко утихна. Не можех да виждам нищо, тъй като и на очите имах черна кърпа. Първото, което си помислих, че цялото село сега се е събрало около нас и ни гледа, но след като Борито смени няколко пъти позите, си помислих, че върху мен сядат различни циганки, за да ги даря с моето семе. И точно в този момент на разсъждения, десетина силни цигани ме вдигнаха високо на ръце и се развикаха “Водете го към казана, към казана”.  Сега разбирах защо бях единственият светлокож на този цигански празник.