Прочетен: 6181 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2009 23:27
Беше време разделно! Трябваше да се разделя със сладкия живот на ерген и да се заплета като златната рибка в мрежите на някоя стара рибарка. Не, че беше задължително, но студентските купони бяха унищожили обора ми от прасенца-касички и сега трябваше да търся начин да финансирам разхайтения ми живот.
Седях на мек кожен диван и бях потънал в размисли, дори очите ми излъчваха вече инвестиционен нюх като на опитен брокер. Въртяха ми се хиляди идеи в главата и всички те бяха свързани с вродения ми талант да омайвам жените. Озарен от най-добрия инвестиционен план станах внезапно, вземайки малка линийка и започнах да измервам ширината на леглото ми. След това разрових шкафовете в търсене на керамични съдове, свещници, кутийки и всякакви други украшения за дома, които бях събирал през годините от приятели. Щях да пусна обява във вестника, че си търся жена с ширина на таза до 50 сантиметра. Изчислих го по следната математическа формула: ширина на леглото ми – 90 сантиметра, ширина на моя таз около 35, сложих 5 сантиметра въздушно пространство, в случай, че се скараме с девойката и тогава телата ни трябваше да не се докосват, така получих размера на максималния за дамата таз – 50 сантиметра. Смятах да напиша в анонса също, че търся възрастна дама, която след смъртта си да ми наследи всичко. Вслушвах се в съвета на баща ми, който преди да замина в Германия ми сподели: “Сине мой, ако не успееш, намери някоя германска баба и й вземи парите, но не ни кани с майка ти на сватбата, просто не мога да приема, че “снахата” ще ни вика майко и татко.”
Вече знаех начина за лов на възрастни самотни дами. Беше ме научил един мой приятел негър, който с идването си в Германия трябваше да си намери жена до 3 месеца, за да вземе немски паспорт. Той ги търсеше по влаковете, според него отчаяните дами най-често хващали сами някоя мотриса и пътували с надеждата да им мине по-бързо живота, а и за да не чувстват самотата на празния си дом. Негърът вярваше, че очите ги издавали, тъй като всяка самотна германска баба намигала много често с дясното си око. Този тик те получавали след като дълги години са се опитвали да флиртуват с разни господа по улицата намигайки им.
Пуснах обява в интернет за всеки случай и тръгнах към гарата, където щях да се кача в първия влак, когото видеха очите ми. Бях помъкнал с мен цяла торба с намерените домашни украшения, в случай, че се наложеше да правя изненадващ подарък. Всички жени обичат подаръци, било то млади или стари. Качих се в мотрисата за Щутгарт, като започнах да обикалям купетата в търсене на моята съпруга. Не след дълго ми се стори, че една госпожица на около 65 години силно намига с дясното око. Реших се да опитам и седнах до нея, така че да попадна в полезрението й. Започнах първи диалога аз:
- Извинете кой ви е любимият герой от Мечо Пух? – това беше първото нещо, което се сетих и съдейки по възрастта й едва ли щеше да е чувала за Мечо Пух.
- Мен ли питате? Ами бих казала прасчо, защото е малък, меланхоличен и много самотен като мен самата. – Забелязах как появилата се усмивка при въпроса ми моментално се забули в замислена и тъжна. Това и чаках.
- Наистина съжалявам. Знаете ли, че знам едно страхотно място, където продават прекрасен захарен памук. Не искате ли да ви го покажа? – продължих да атакувам сякаш флиртувах с моя връстничка.
- Ооо! Много обичам захарен памук, а не съм яла от години. Готова съм веднага да тръгнем на там. – Усетих как лицето й започва да сияе като на дете. А всички знаем колко лесно се манипулират хлапетата.
Бяхме тръгнали вече към магическия памук, а аз си мислех за уроците на черния ми приятел. Не беше сгрешил в разсъжденията си, надявах се да не сгреши и с последните думи, които ми каза, а именно как се прави предложение за брак. Щях да го направя съвсем скоро точно по негов модел. Сега бе момент, в който трябваше да играя ролята на изискан кавалер с неустоимо чувство за хумор. Купих два захарни памука, като давайки памука на моята спътница леко пречупих клечицата й, така че да падне на земята след лек захват. Германската ми избраница грееше от радост и ме галеше сякаш бях неин внук. От вълнението пречупената от мен пръчица на захарния памук започваше да се на накланя от пукнатината, а след миг вече лежеше на сивите павета. Това беше моя шанс. Клекнах уверено и казах:
- Ако не искаш да изтървеш късмета си отново, не ме изтървай. Ще се омъжиш ли за мен?
Фразата, която бях репетирал дълго прозвуча искрена и реална, а колебанието в моята дама беше кратко. Съгласи се, а аз сложих на ръката й купения от мен пръстен и подарих домашните си украшения, сред които й любимия чайник от баба ми.
Бъдещата ми съпруга се казваше Хелга и според мен изглеждаше на около шестдесет и пет, но стеснителността ми не позволи да я питам директно. Чертите и бяха типично немски – бели коси с отенък на някогашно русо, бяла кожа и разпилени по лицето лунички, заради които я наричах Пипи Дългото Чорапче, а по-късно го перифразирах на Пипи Дъртото Чорапче.
Сватбата беше планирана за следващата седмица, а дотогава имах време да направя вътрешен анализ на финансовото й състояние, както и на здравословното. Съвестта започна доста често да ме тормози и да ми припомня за неправилното ми решение, но пък реалността ме подсещаше, че човек може да живее около девет дни без храна. Вече бяха минали три. Макар на моменти трудно да се разбирахме с Хелга заради лошия ми немски подразбрах, че пари в наличност няма почти никакви, но разполагаше с няколко апартамента в покрайнините на Щутгарт, два парцела в идеалния му център и къща в богаташкия квартал, където живееше й сега.
Не разбирах от немски сватби, както имах й затруднения със специфичните думи в документацията и цялото събитие беше претупано набързо. Подписах нещо, което ми връчиха, целунах булката (това беше първата ми целувка с нея всъщност) и отидохме в характерен немски ресторант да се черпим с няколко нейни роднини и дъщеря й, която надхвърляше сто и петдесет килограма, като теглото определено съвпадаше с височината й. Лицето й приличаше на разярен булдог и мен ме хващаше страх всеки път като я засечах с периферното си зрение.
Пътувахме вече с младоженската кола към голямата къща на съпругата ми, а дъщеря й въртеше волана като стар тираджия. Не можех да продумам и дума в нейно присъствие!
Булдогът вече паркираше колата, аз стоях още в нея и изчислявах колко входа за дискотеки мога да си позволя, ако продам всичките й имоти. Хелга слезе от колата и изненадващо зае мястото на дъщеря си зад волана, а дъщеря й отвори моята вратата и се усмихна победоносно казвайки:
- Хайде скъпи, не искаш ли да пробваме новата ни спалня. Поръчах я с осем железни крака, ще ни издържи.
Аз още не разбирах какво се случва, когато Хелга ми обясни , че много съжалявала дъщеря си и много искала да я види някога омъжена, затова приела предложението за сватба, но вместо нейното име била написала това на нейната дъщеря. Сега аз бях женен не за Пипи Дъртото Чорапче, а за младия вариант на Баба Цоцолана, на която дори не бяха преписани имотите.
Новата младоженка ме издърпа силно от колата и ме завлече към къщата. Аз се бях отпуснал и краката ми се суркаха по земята оставяйки дълбока диря, като се надявах някой да намери следите ми и да ме спаси.
:):):):):)
Благодаря :):):)
29.11.2007 10:11
29.11.2007 14:37
Ако е самата истина - да ти е за урок по немски език!
П.С. Много хубава история... Явно ти си бил Прасчото в тази пародия. Бъди Тигъра - той малко по-бързо отреагирва!!!!
Ти си само за писател :)
30.11.2007 19:48
Чувала съм, а и от поста разбирам, че германците умеят да пазят тайни. Сигурна съм, че в края на веригата няма начин да не съществува някоя страаашна внучка. Така ще получиш нещо като любимото на всички 3в1- невероятно добра комбинация... пари, обгрижване и любов.
Дерзаи Шаро... дръж следата... ;]
P.S Ако ти давам грешен съвет, моля да ми бъде простено ;p Ако съм права държа да получа моите 52 % от наследството по банков път.
