Този разказ може би ще е един добър съвет за всички, които тепърва им предстои да се учат да ухажват дами.

Бяхме решили с моя добър приятел Станислав това лято да разчупим ежедневието и да избягаме от Бургас и от всички нелицеприятни "правежи", който износват плочките по Александровска и Богориди (за тези, който не са от Бургас, това са двете главни улици, където хората се разкарват, за да клюкарят). Решихме да отидем за 1 седмица на почивка в Лозенец. Но не онзи квартал на София, а онова китно и обаятелно селце между Китен и Царево. Избрахме него, защотото съчетава спокойствие (на фона на останалите "курорти"), хубав плаж и много добри заведения, който предразполагат към флирт. Това беше и втората ни идея - да уловим някоя "софийска рибка" в мрежите ни.

Бяхме отседнали в един малък семеен хотел, който криеше в себе си уюта на собствения ми дом, но и изискаността на 5 звезден хотел (няма да споменавам името, за да мога другата година да си намеря отново места там). Стаята ни гледаше точно към малък плаж, по чиято дължина се беше "разпилял" прекрасен пиано бар, който много ми напомняше на онези хавайски крайбрежни ресторанти, който бях виждал само във филмите за Джеймс Бонд. Казваше се Магнито, което име само по себе си разкриваше, че е свърталище на прекрасни вещици, който имат достатъчно бяла магия да превърнат богат бизнесмен в "кукла барби".

...

Винаги когато съберях мислите си, в съзнанието ми се появяваше само един образ - висока тъмнокоса фея, чийто тен беше придобил кафеникавия отенак на кожа на тайландка. Най-странното бе, че самотният и "лагер", бе точно под моята тераса, на плажа, чадър номер 3, шезлонга от ляво. Тялото и бе перфектно "издялано" от живота или пък хиляди пластични операции и козметични кремове бяха действали върху него - това така и не го разбрах, но и не ме интересуваше, исках само да я имам. А дупето и беше като добре култивирана гола праскова, разделена от тънка сребърна нишка, която трябваше да изпълнява ролята на разграничител между двете полукълба.

Гледах я и мозъка ми работеше. Как ли можех да омаям такова момиче? Първото, което ми дойде на ум бяха парите. Дочувал бях, че момичетата обичали хора с много пари и лъскави коли, затова реших да пресуша дебитната си карта и да взема от там последните 600 лева, които имах. Едва ли щяха да ми стигнат, но за първата среща бяха достатъчни. Продължих да мисля и веднага се досетих, че красивите дами си падат по романтични мъже. Избързах да купя една книга със стихотворения на Дора Габе и няколко свещи, който щях да запаля, когато усетя поантата в нашите взаимоотношения. Друго, друго...! Мислех така, както ми позволяваше съзнанието, а то  в момента беше "задръстено" с нейнния образ. Разбира се, че се нуждаех от плажно масло, все пак това беше добра идея да се запозная с нея, като и помогна с намазването на финната и кожа. Снабдих се с най-скъпото плажно масло с фактор, който не помня вече, от близката аптека, навярно единствената, съдейки по опашката, която имаше на входа. Цената беше около 25 лева. Усещах бавното намаляване на пачката с банкноти, но каузата искаше своите жертви! Необходимо ми беше също  часовник, ако случайно ме попиташе колко е часа. Нямах такъв, но помолих Станислав да ми даде неговия, който беше подарък от леля му от САЩ и имаше бутиков вид. Накупих  също водни принаблежности като дюшек, маски за плуване, шнорхел, кофичка и лопатки за пясъка както и пояс, ако не можеше да плува и разбира се две въдици, ако случайно и се ловеше риба.  Моя приятел ме подсети, че най-вероятно ще ми е нужно да купя и карти за игра, карти таро и  няколко кредитни и дебитни карти, който щяха само да стоят на показ в портомонето ми (напрактика щяха да са само декор за едно добро представление). Не забравих да се снабдя и с голямо палмово листо, което след дълга борба и дебнене бях счупил от една палма на един неохраняван хотел. То щеше да ми помогне да и правя вятър и да придам по-голяма екзотика на срещата ни. Сега беше време  да помисля за храна, ако случайно на моята принцеса и се приядеше нещо, трябваше да съм подготвен. Отидох до хранителния магазин и купих няколко червени домата от най-хубавия сорт, една краставица, за която си взех и ножче, за да мога да я обеля, ако се наложеше, една луканка от 22 лева килограма, още няколко колбаса, за да се усеща разнообразието, сирене, кашкавал и 2 кутии бомбони - едните бяха плодови, другите шоколадови с орехче. Все пак трябваше да съм готов за всичко. И накрая 3 разнородни пакетчета дъвки, ако все пак се стигнеше до целувки.  Дойде ми наум, че въпреки всичко, което имам ще ми трябва и хубава кола, която в момента нямах, затова след проведен разговор с Rent a car фирма, бях запазил за утре един черен  джип мерцедес GL класа. Исках да е джип, защото ако се стигнеше до секс, трябваше да имам широка кола, двуместните нямаше да ми свършат работа. А и щях да спестя разходи за нощувка в някой скъп хотел. Разбира се ангажирах и една яхта за следващия ден, която щеше да ме чака на кея. Добре, че собственикът беше познат на баща ми и се договорихме да му се изплащам друг път. Купих и няколко кутии цигари - само вносни в случай, че пуши, и запалка Zippo.

Стъмняваше се, а аз още се чудех какво ми липсва. Минавайки покрай една група руснаци се досетих, че тя може да е чужденка, отидох до книжарницата, където по-рано бях купил стихозбирката на Дора Габе и си взех разговорници на руски, английски и немски. Надявах се все някой от тези езици да знае. Казах си стига, това щеше да е достатъчно за да я прелъстя. Бях похарчил около 500 лева. Замислих от къде мога да намеря още пари в cash, защото навярно щяха да са ми нужни. Единственият, от който можех да взема бе старият добър Станислав. Заех му последните 400 лева, като със 100 от тях купих една туристическа раница, за да мога да побера някой от накупените аксесоари. Наех  също за утре 1 циганин, който щеше да донесе това, което не можех да събера в раницата, когато му свирна. Всичко беше готово, а аз бях започнал да приличам на инспектор Гаджет с всичките му екстри.

На следващия ден се успах с няколко часа. Бях предвидил да стана в 8 и да се подготвя до 10 часа, когато щях да атакувам. Тя беше всеки ден там от 9 до към 11 и 30. Но сега часът бе 10. Без да губя миг нахлузих от предната вечер изгладените ми панталонки, бялата ми риза, обух си чехлите на Прада, чийто надпис само беше оригинален, а цената им беше около  10 лева.  Оправих си прическата, пръснах се с парфюм на Давидоф, който също беше част от вчерашните ми покупки, нарамих раницата и излетях като стрела от хотелската стая. Проверих първо дали всичко е на мястото му, яхтата беше на кея, черният мерцедес беше паркиран малко по нагоре от плажа, а циганина беше изрядно чист и обръснат, както му бях наредил ден по-рано.

Започнах да слизам по стръмния склон, който беше обрасъл със смокиневи дървета, минах покрай Магнито, но още не я виждах,защото тя се печеше на края на плажа, където нямаше да бъде обезпокоявана. Раницата ми доста тежеше, краката на циганина и те се подвиваха, но нямах избор, това беше жената на живота ми.  Имах няколко метра до плажа. Погледнах на ляво, където трябваше да е тя. Но нея я нямаше. Помислих си, че днес може би ще дойде по-късно, но за по сигурно питах момчето, което даваше чадърите. За съжаление той ми съобщи, че дамата е била руска манекенка и е отпътувала предния ден за Русия. Единственото което ми оставаше е да седна на плажа да извадя плажната кофичка, да напрая "най-скъпия" пясъчен дворец и да заръбам от яд един домат.

П.С. Незабравяйте, че най-важното в една свалка, не е това какво носите със себе си, а това дали сте избрали подходящия момент. Аз не можах да го избера, но следващите 5 месеца усъзнах колко вкусен е българският хляб и българската сол. Това беше единственото, което ядох.

това реални събития ли са? направо много се смях:)))))хахха поне вече си имаш кофичка и лопатка да си ровиш в пясъка и догодина:)))

Пак браво!

Изкефи ме твоя разказ:).
Предполагам, не възразяваш да го представям за истина, ако някой пита:).

глупчо :) Добре ги измисляш тия разкази

Защо пък "глупчо"? :) Звучи сладко ;)))

е, аз тва казвам :Р

Много хубаво разказче, очаквах този край :) :)

bozavo razkaz4e baby, 4ervenite feneri sqkash nai-napodobqvaha neshto realno i dostoverno,drugoto e nesformirana choveshka fantaziq ;)

Първо, това не е темата за "Червените фенери". Когато имаш мнение по някоя тема, постни си мнението в нея, в твоя случай не се разбира кой разказ е "бозав".
Второ. Червените фенери са си точно едни стаички с лице към улицата около метър-два, като имат червени перденца и светлината вечер е червена в тях. От там идва и името им. Бил съм там, видял съм го. Но, ако ми нямаш вяра, отвори всезнаещия гугъл. Той ще ти докаже всичко.

Останалите читатели вече усетиха колко е недостоверен поста ти, а ти? :)))

П.С. Не съм Шекспир или Дан Браун :) Целта ми не е да се харесам на всеки, а дори и да искам - не мога!

ti mai neshto se qdosa.Ne beshe neobhoimo da mi obqsnqvash za 4ervenite feneri, znam kakvo predstavlqvat i 4e zaradi tova gi nari4ut taka tezi taka malki i uiutni kut4eta:) vse pak ne si hodil ti tam, i mejdu drugoto daje ne sum se i za4eknala za tova dali si hodil ili ne, ne znam za6to taka se emna to4no za tovaa. Vsa6tost tazi ti istoriika nai-mn me vpe4atli i me nakara da iz4eta i ostanalite, interesna be6e i mi haress nqma spor( stava duma nali za 4ervenite feneri, da ne vzeme6e pak da kaje6 4e ne se podrzbira smisala na moite redove ). Ne mi haresa za madamata na plaja, tazi za koqto si se gotvil tolkova mn vreme i nakraq se e izaknala izpod sqnkata ti, zvu4e6e dvusmisleno, nedovr6eno i nqkak neoformeno. Haresva mi stila ti na pisane, ne mi se sardi za predniq komentar, no puk nali za tova e poleto za komentari, da se izkazvat razli4ni mneniq, ne vsi4ki vzpriemat ne6tata po edin i su6t na4in :) uspeh4eta i izvinqvai ako sum te zasegnala teb i tvor4estvoto ti !!!

наред ли си брато?

дет ще дам 600 лева за рани работи ще изчукам пет мацки

Много ме забавляваш, добър разказвач си,със страхотно въображение и много ти отива да си главния герой/не че не си /за да разказваш така колоритно ! Браво !

Еее не е чесно ;( Ще се разплача ;(
Сега трябва да напишеш продължение в което да я срещнеш, за да бъдем всички читатели щастливи ;))

Това действително беше една от най-забавните истории,които съм чела :)Но действително не си струваше толкова приготовления, а и ако го нямаше Станислав?...