Излизайки от  огромния пътнически самолет, бях посрещнат още на вратата от двама усмихнати азиатци, които държаха бял лист хартия с името ми "Мирослав Александров". Разбира се бях учуден какво точно искат от мен, тъй като определено не очаквах никой да ме посрещне на летището в Пекин. Приближих се до тях и им казах, че аз съм човекът на тяхното листче, а те ме изгледаха толкова странно, сякаш ги лъжех. Разбрах веднага каква е работата след като ми показаха инвалидната количка. Според тях аз съм бил единственият пътник инвалид в самолета, като те били пратени от летището да ми помогнат. Показах им, че всичко е наред като скочих два пъти здраво върху пода и продължих към изхода. Не знам дали са открили сакатия, но със сигурност приключението ми тепърва започваше.

За моя изненада летището в Пекин беше далеч по-модерно и по-чисто, от което и да е друго летище, което досега бях посещавал. Дори това във Франкфурт, от където излетях, ми се струваше малко селскостопанско летище в сравнение с това. Сляп да е човек ще забележи, че китайците са хвърлили страшно много пари, за да се представят на ниво пред света. Но разбира се липсата им на квалифицирана работна ръка пролича с втория  ми контакт с китайски гражданин.  Чаровното момиче, което стоеше на информацията не говореше грам чужд език - никакъв английски, немски или български, за последния език беше ясно. Стори ми се страшно странно как на международно летище като това, хората от информацията няма да говорят други езици освен собствения си. Навярно и тук да работиш на летището бе престижна работа и свободните места бяха отредени за "наши" хора.

Бях кацнал рано сутринта и навън все още господстваше тъмнината, забулена от силна мъгла. На следващия ден разбрах, че това не е било никаква мъгла, а градът е потънал във вечен смог. Слънцето никога не може да достигне земята под формата, в която сме свикнали да виждаме и рядко човек може да види нещо по-далеч от километър. Това е една снимка от централната улица, в края на която се забелязва  сивкав смог, който я обгръща.


Първият ден прекарах в разходки из града, като задължителни начални спирки са централната улица с всичките пръснати магазинчета. Моят съвет е да не купувате от там сувенири или каквото и да е било. Има си специално място (ще го опиша по-наред в разказа), от което може да си накупиш същите неща на доста по-добри цени. Направи ми впечатление, че хората са страшно дружелюбни и почти всички ти се усмихват. Още не мога да разбера дали ми се радваха или ми се надсмиваха, че нямам дръпнати очи. Доста често азиатци ме спираха, за да ме помолят да се снимам с тях, дори на моменти се чувствах като ходеща забележителност.
Точно на главната улица разбрах  защо има китайски магазин и ресторант във всеки по-голям град на света - просто китайците знаят как се върти търговия. Никога не са ми обръщали толкова много внимание, никога не са ми се усмихвали толкова много, на което и да е друго място по-света. Обслужването е невероятно, неведнъж си купих неща, който изобщо не ми трябваха, но пък исках да направя продавачката щастлива. Схемата на разплащане също беше доста интересна в големите магазини. За да си купиш ветрило примерно, както направих аз, първо получаваш бележка написана на ръка от момичето, което отговаря за ветрилата, после отиваш с бележката до касата където плащащ и където ти дават още една бележка (и тя написана на ръка и ударен отгоре печат), където трябва да отидеш до друго момиче, което записва в една тетрадка артикула, който си закупил и ти се подписва на едно от листчетата. После с двете листчета отиваш при момичето, което продава ветрилата, показваш й, че си платил и тя ти дава ветрилото. Явно персонала доста краде и тази многостепенна структура е измислена именно да намали кражбите. Касови апарати почти никъде не забелязах, навсякъде беше с бележки, подписи и печати. Скоростта на обслужване не мога да ви я опиша, лично моите очи не можеха да проследят абсолютно всичко, което правят продавачките, явно доста бяха тренирали.
В един магазин за "GSM-и" видях най-гъсто разположения персонал на квадратен метър. магазинът беше около 100 квадрата, с П-образна стъклена витрина за телефони, където бяха плътно един до друг наредени може би около 50 служителя. Достараша ме да вляза вътре, имах чувството, че ще ме заколят, ако не си купя нещо от там.

Следващата ми спирка беше един "пазар за извращения" (поне аз така го наричах. Намира се на една малка уличка, перпендикулярна на главната, където човек може да опита какви ли не гадости.

Тези не събрах смелост да ги опитам, но пък скорпиончетата не им издържах и си купих едно шишче с четири скорпиона. Да си призная, останах приятно изненадан от вкуса им, бяха доста добри, приличат малко на чипс и се ядат цели. Препоръчвам задължително да се опитат.


А денят ми завърши в един квартален ресторант, в който за 24 лева, се наядохме 7 човека предоволно и съдейки по изражението на сервитьорката след като и оставихме 3 лева бакшиш, това беше най-щастливият и ден в живота. Разбира се яденето без вилици, които се намират само в по изисканите ресторанти, имаше следния ефект върху масата:


Не забравяйте винаги да си поръчвате ориз, защото към него получавате едни малки порцеланови лъжички, които можете да използвате като прибор и за другите ястия. Поне така правех аз преди да стана майстор с пръчиците.

Пътуването в града става само и единствено с такси, защото първо са страшно евтини в сравнение с европейските (около 20 стотинки е на километър) и второ защото градския транспорт си е живо самоубийство. Когато влязох в метрото(от чисто любопитство го опитах) се чувствах буквално смачкан. Никога не бях влизал в помещение, където има наблъскани толкова много хора. Ужасно е наистина, но иначе метрото е чисто и изглежда съвсем прясно пуснато в експлоатация. Ето така и изглеждат нормалните таксита, които се водят нещо като обществени:

Имаше ги и в други разновидности: синьо с жълто и кафеникаво с жълто. Не се качвайте в други на цвят таксита, които доколкото разбрах са частни и дерат кожи.

В Пекин трябва да се пазите много от колоездачите, които най-често карат собственоръчно изобретени колела или такива, които сега в Европа можеш да видиш само по музеите. Местните използват нов за мен вид ремарке на колело, което им върши страхотна работа. Ето и един кадър, които улових около 23 вечерта, навярно младежът беше отишъл да краде някъде и мъкнеше плячката си.


Следващия ден започна с посещение на "Забранения град", една от забележителностите, които на всяка цена трябва да посетите:


На тази снимка се забелязва много добре и сивият смог над града. Самият "Забранен град" е интересен само първите 100 метра, след това всичко се повтаря. В този град са живеели преди време императорите, и било забранено на простолюдието да влиза там, от където идва и най-вероятно името му.

Българите се оплакваме от голямото строителство и от шума, който идва от строежите. Но в Пекин нещата изглеждат далеч по-зле. Имаше кранове и строежи почти навсякъде, като рядко имаше сграда под 15 етажа. Все пак градът е около 12 милиона и едва ли ниското строителство е решение на въпроса.


Така изглежда града. Навсякъде.


Нека спомена и нещо, от което ние българите има много да учим. Чистите улици. В Европа лично да си призная толкова излъскани улици не съм виждал през живота си. Всички улици, градинки и тротоари  бяха идеално изчистени, без нито една тревичка или боклуче. Евтината работна ръка се виждаше навсякъде, чистеха ли чистеха, но няма да ви казвам с какви сечива на труда. Такива, които ние сме използвали преди 200 години. Ето тук снимах колата на едни работници от пътното строителство, може да си представите сами за какво става дума.


Саденето на зеленина също беше модерно явление по време на моето посещение в Китай. На всяко място където съществуваше почва, имаше по 2-3 човека да садят нещо си. И да ви кажа китайците не се шегуват, повечето от дърветата, които садяха бяха с височина около 7-8 метра. (за справка в България в парка до нас посяха нови дървета с височина 50 сантиметра и  надявам се скоро да се пека под сянката им). Сега като се върна назад си мисля, че ако китайците не бяха толкова многобройни щяха досега да са изчезнали от Земята. Толкова мързелив народ лично аз не съм виждал. В 99% от случайте, ако имаше 30 човека на строителна площадка, работеха максимум 2-3. Ето и няколко снимки за работоспособността на китайския народ:




Друго, което исках да отбележа за жилищата на китайците е, че рядко може да се срещне сграда, на която да няма стотици накачулени климатици. Дори и на постройки като тази, имаше няколко климатика.


Вторият ни ден приключи с едно невероятно пътешествие с рикши, като се опитаха да ни оберат или сготвят и аз още се чудя, но за това в продължението.

Как няма да те снимат, като си Голям Бял човек, че и със сини очи на всичкото отгоре:) Весело там и пиши пак.

Между другото съм зеленоок:))))) Но в това ще се убедиш сама съвсем скоро :)

А смяташ ли, че ти знаеш поне български? :-)

такситата, коЙто са нещо като обществени
сЪденето на зеленина
по далеч
моя съвет е
по наред в разказа
не веднъж си купих
шума, които ни идва от строежите

Дано не си журналист, дано не си журналист! :-)

Че хайде, по въпросите на правописа ще се намери някой коректор да те спаси, ама относно разбирането ти за мързела на китайците (сигурно и за нашето трудолюбие знаеш много добре) и допотопността на техниката за поддръжка (не знам дали си виждал аналогичните наши камиончета за поддръжка на парковете), определено ще създадеш силно невярна представа у хората. Все пак оценявам смелостта да опиташ скорпионите на шишче! ;-)

Когато пуснах поста, нямах време да го редактирам. Дори не съм го чел в завършения му вид. Сега ще прегледам текста. Не съм журналист.

За мързела на китайците: Не мога да ти го обясня, трябва да го видиш наистина. Знам как стоят нещата в България, работил съм на доста места и мога да гарантирам, че са далеч по-добре.

Мерси за поправката:)

Продължавай да пишеш - интересно е ще чета

Направо да им се чудиш на родните сървайвъри колко са гнусливи на фона на нещата , които си заснел на сергийката ?! :)))

Поздравления за увлекателното четиво !

Как са с надписите на английски на обществените места, преди бяха направили големи гафове с текста - оправили ли са ги ?

Не съм забелязал някакви гафове с английските надписи, защото май не съм се заглеждал много по тях. А пък и се учех на китайски :)))))

А за храната, външния вид е нещо съвсем приятно в сравнение с миризмата, която се носеше от този пазар. На мен лично ми се повдигаше. Един колега опита и ларвите и каза, че били вкусни, но аз не можах да се престраша да захапя черните им очички, които ме гледаха примамливо. :)

Пътуването ти е започнало много интересно. Чакаме още разкази и снимки от Китай, защото не всеки може да бъде там сега. Китай е Олимпиада и света е в Китай.

razkazi nesto za devoikite :)

Задължително ще разкажа, имам няколко много пикантни случки с няколко китайски девойки :) Ще спомена и няколко урока за прелъстяване на азиатска плът :)

Здравейте, казвам се Яна Шишкова и поддържам сайт за Китай:
http://china-18sou.edax.org/

Вашият пътепис ми се стори много интересен и бих искала, с ваше позволение и препратка към блога Ви, да публикувам материала и при мен. Много ще се радвам, ако позволите да го направя.

Поздрави,
Яна

Most powerful&cost effective SEO and website traffic service in world get up to 100’000 forum backlinks now! Get incredible web traffic using best backlink blast available. We are able post your custom post up to 100’000 forums around the web, get insane amount of backlinks and large targeted online web traffic in very short time. Most affordable and most powerful service for web traffic and backlinks in the world!!!! Your post will be published up to 100000 forums worldwide your website or blog will get instant traffic and massive increase in seo rankings just after few days or weeks so your site will get targeted long term traffic from search engines. Order now: <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a>

Would you like to discover the secret how I’ve achieved multiple number 1 ranking positions for my wordpress website with simple seo plugin without being affected by any Google Updates?

And how you can get same results for your abaca.blog.bg wordpress site and finally start to get tons of laser targeted traffic from search engines and get lot more sales...

I’ve set up a webpage where you can see my results (they’re impressive) and discover how I did it all here:

http://best-wp-seo-plugin.com

Now it’s important to note it’s got nothing to do with directories or article marketing or link building.

It’s just a simple plugin I used on my site, one which you can use on your abaca.blog.bg website to help boost your rankings as well.

Find out more here:

http://best-wp-seo-plugin.com