Блогът на Мирослав Александров

Блогрол

1. По-добрият Хотел
2. Поглед към Бургас

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.11.2008 16:54 - Любов или работа?

Автор: abaca Категория: Тя и той

Прочетен: 10682 Коментари: 22 Гласове:

Последна промяна: 03.09.2009 22:55

И моето време дойде! Бяха изминали 4 години от както се разделих с последната ми приятелка и сега беше време да започна нещо ново. Не казвам, че през този период нямах завоевания, даже напротив, можех да се окича с титлата „хан Аспарух” и спокойно да кажа, че малко женски територии са ми чужди. Бях опитал вкуса на доста „дивеч” и бях обуздал и най-своенравните „кранти” по нашите земи, но годините си минаваха, аз пораствах, и един ден любовта почука на вратата ми.

Момичето беше много слабичко и дребничко с изключително нежно и детско лице, на което сякаш личеше остатък от магия за вечна младост. Буйните й черни коси, които се спускаха малко под рамената, контрастираха на бялата й кожа, подчертавайки топлите й форми. Зелените й очички имаха един необикновен заряд, който те оставя дълго време залисан, когато тя те погледне. Не обичаше да се усмихва заради металните бреки, които побутваха зъбките й, но когато го направеше можеше да разтопи й снежен човек. Имаше нещо ангелско в нея, нещо, което ти дава сили без да имаш нужда от тях и което те носи на ръце, когато усещаш, че ще паднеш.

Разбира се в цялата любовна игра моята заслуга беше най-голяма, аз я избрах, показах й, че знам какво искат жените по начин, който тя искаше да види, и накрая се отпуснах гушнат до нея, знаейки, че тя е вече моя. Нямаше ден, в който да не бъдем заедно, ходих да я вземам от тях с хубавата ми кола, после ходихме по скъпи ресторанти, водех я на места, които едва ли някога би предполагала, че съществуват. Няма да споделям какви подаръци и подарявах, само искам да отбележа, че след третия такъв, майка й пожела да й стана зет. Разбира се приех с усмивка, но онази усмивка, която винаги ти дава право да се откажеш, когато стане прекалено напечено.

Моята приятелка живееше с майка си и сестра си, баща им ги беше напуснал отдавна и сега цялата мъжка работа се пренасяше на тях трите. Аз лично много се гордеех с тях, защото бяха постигнали толкова много в живота и то без помощта на бащата. Сестра й си имаше приятел и не я виждах много често, а майка й беше изключително заета. Работеше като консултант и използваше всяка свободна секунда за работа. Тя знаеше, че от нея зависи цялото семейство и не можеше да си позволи лукса да си вземе почивка, но пък затова децата й живееха охолно. Съжалявах я, затова се опитвах поне да й помогна с къщната работа. Всички ме харесваха – аз бях умен, красив, спокоен, любящ и не на последно място богат. Разполагах с доста пари, но не обичах да говоря за тях, за мен те са просто хартийки, които имат магическа сила, но тя не бива да бъде демонстрирана.

Приятелката ми не знаеше, че работя като жиголо, а и все още нямах смелостта да и кажа. Всичко при мен започна, когато бях на двадесет години. Една близка приятелка ми сподели, че съм имал необикновен талант да ухажвам жените, и като прибавих нуждата ми от пари през тези години и реших да се регистрирам в сайт за еротични запознанства. Имах хубаво тяло и ми пишеха почти всички, главно възрастни дами, разведени госпожи, вдовици и по-рядко разкрепостени семейства, които искаха да опитат нещо различно. В началото приемах всяко предложение, защото наистина ми трябваха пари. После след като натрупах състояние, аз избирах с кой да работя. Повечето ми клиентки бяха адвокатки, жени на известни бизнесмени и от време на време идваха журналистки, които освен, че ми вземаха интервю и ме питаха как е животът от тази страна, се възползваха от услугите ми. Аз им гарантирах сигурност и конфиденциалност, а те плащаха наистина добре. С парите дори бях започнал собствен бизнес, отворих едно малко магазинче за домашни потреби. Нямах фирма, нямах касов апарат, нямах нищо, освен силни приятелки в данъчно, които знаех, че няма да ми направят проблем.

С времето започнах да си харесвам работата, печелех добре, получавах редовен секс, макар че дори без тази работа, можех да имам всяка жена, и се чувствах щастлив. Но сега когато имах приятелка нещата се променяха, трябваше да избера своя път. Трябваше или да спра да го правя, но да загубя парите, които работата ми предлагаше или да си призная пред приятелката ми и да чакам да ме разбере. Второто беше напълно изключено, но пък се страхувах, че паричният ми поток ще спре, ако избера първото. Целият ми красив живот щеше да потъне, а защо не и приятелката ми да си замине, когато разбере, че парите ми не идват от онзи малък магазин.

Дълго време мислих какво да сторя, но любовта и разумът ми надделяха в крайна сметка. Казах си, че цялата тази еротична история около мен трябва да приключи, ако искам нещо сериозно от момичето. Казах си само още веднъж, за да усетя за последен път усещането да ти платят, за това, че си страхотен мъж. Проверих си пощата, само така контактувах с клиентките си, нито те имаха моя телефон, нито аз техния. Пишехме си само и-мейли и си уговаряхме срещи. Този ден имах три запитвания и трите за същата вечер. Едното беше от една съдийка, другото от сестра й, която беше разбрала, че съм страхотен жребец и искаше да ме опита, и още едно запитване от една бизнес дама, която споделяше, че живеела сама и отдавна не била опитвала мъжка ласка. Дори сега, когато ми пишела се чувствала неудобно, защото не можела да си представи как плаща за „това”. Не беше написала дори думата секс, срамуваше се. Реших, че тази дама ще е идеално попадение за край на моята кариера. Написах й името на един малък семеен хотел, с който работех отдавна и ме познаваха, и тя прие да дойде в определения час.

Преди да тръгна към срещата ни, изхвърлих всичките ми еротични костюми, освен този на полицая, с който смятах да бъда тази вечер, после погледнах снимката на приятелката ми, целунах я и казах „За теб го правя моя любима, за последен път ми е!” После се запътих към хотела, като реших да спра предварително няколко наркоманчета и да ги стресна с полицейската си униформа. Често го правех, доставяше ми удоволствие да раздавам правосъдие не само в леглото, но и на улицата.

Стая 303. Тя трябваше да е там. Почуках и без да дочакам отговор, влязох. Наместих кобура на пистолета си, така че да всявам страх и пооправих фуражката. Клиентките ми обичаха, когато се страхуват от мен, обожаваха да усещат как ги насилва човек на реда и закона. После отворих вратата и тя беше там, легнала в сатенените завивки и ме чакаше. Но вместо да се хвърли в обятията ми, тя извика „Какво правиш по дяволите тука? Така ли си вадиш прехраната, любовнико мръсен?” Трябваше ми съвсем малко време да се ориентирам какво се случва. Майката на приятелката ми стоеше в стаята и крещеше. Тя беше жената, която ми бе написала и-мейла и бе очаквала от мен да я направя щастлива, но бе попаднала на мен.

Запазих самообладание и реших да бъда професионалист.

- Госпожо, не мърдайте, вие сте арестувана за предлагане на еротични услуги и сводничество. Кажете ми къде е клиентът ви? – извиках строго и отчетливо аз, сякаш бях казвал тази реплика хиляди пъти.

- Хей, не ме ли позна, аз съм Таня, майката на приятелката ти.

- Да, знам коя си. Но това не те оправдава пред закона. Получихме сигнал, че тук се извършват незаконни сексуални услуги и бяхме длъжни да проверим. Не съм очаквал, че ще ви срещна.

- Но ти не си полицай. – изкрещя гръмко Таня.

- Напротив, госпожо, но съм под прикритие. А сега се обърнете с гръб към мен и си сложете ръцете зад гърба. Всичко, което кажете може да се използва срещу вас в съда.

Минути след като бях арестувал майката на приятелката ми, реших че наистина мога да направя грандиозен завършек на моята кариера. След кратък разговор с бъдещата ми тъща, и обещание от моя страна, че няма да кажа нищо на дъщеря й и ще я освободя да си ходи, без да пиша рапорт в полицейското, всеки от нас си тръгна по своя път.

Сега няколко месеца по късно живея сам. Разделих се с приятелката ми, защото сметнах, че не мога цял живот да живея с жена, на която майка й ходи по мъже като мен. Но пък сега, с помощта на Таня, имам преуспяваща фирма за консултации и определено не смятам да поглеждам към миналото.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Любовта на слепеца

Рационален шоколад

Коментари

1. viki02 - Преди години щеше да ми е любопитно, ...
15.11.2008 17:36

Преди години щеше да ми е любопитно, но сега е ежедневие и не е. Затова живея сама, не бих рискувала да попадна на такъв мъж. Но пък мога да опитам да съм като майката на Таня, поне няма какво да рикувам да ме съсипе и унижи толкова.