Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2008 15:44 - Забранена любов
Автор: abaca Категория: Тя и той   
Прочетен: 6846 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 03.09.2009 23:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

-        Престани да ме измъчваш! Кажи ми какво искаш от мен? – изкрещя силно и болезнено Адам Кох, сякаш думите му не бяха резултат от движението на гласните струни, а просто естествен стон на сърцето му.

Впери остро очи в нейните, така че финните нишки на червената кръвна паяжина в очните му ябълки се разшириха и заробиха малката бяла обвивка.

-        Не мога да разбера как е възможно да искаш да си свободна, да бъдеш с други, а в същото време да бъда до теб – истински, любящ и неподправен. Кажи ми как да го направя, и аз имам чувства? –  изричайки това Адам постепенно намали тембъра, така че последните няколко думи бяха по скоро тъжни отколкото строги.

-        Виж, бубо, харесвам те много, но не мога да бъда с теб. Просто не изпитвам нищо към теб, проумей го най-накрая. – отговори мигновено Ана, сякаш не беше чула думите на Кох.

-        По дяволите, толкова си непостоянна в отношенията ни. Първо си уверена в себе си, после си поробена от съмнения. Докосваш върхове, после падаш в пропастта. Какво се луташ? Аз съм тук и твой, взе ми ме!

-        Престани! Не е вярно, аз просто не искам да се обвързвам.

-        Тогава забрави за мен. – изкрещя отново Адам. Не можеш нали? Искаш да съм до теб, но не и ти да си до мен?

-        Не, моля те! Не си прав. Просто ми дай време да разбера какво искам.

-        Времето е лукс, който не мога да си позволя. Съжалявам, че моите чувства не са вечни и не мога да ги наглася след месец пак да се появят. Всъщност, ми писна от всичко това и смятам да приключим веднъж завинаги.

Кох извади от малката чантичка зад гърба си малък пистолет, насочи го към Ана и стреля. От очите му се отрониха няколко големи, пълни с мъка сълзи, които бързо се стекоха надолу към устните му, сякаш бяха тяхна цел. Адам отвори плахо уста, страхувайки се да не погълне злината, която се беше насъбрала в стаята, и остави сълзите да попият върху напуканите му устни. Те щяха да дадат началото на един нов живот – живот, в който Ана не съществува.

* * *

Адам скочи рязко от леглото и започна да пърха с очи, опитвайки се да избистри тъмнината пред себе си. Отново беше сънувал онзи ужасен сън, който се повтаряше вече година от както Ана го бе напуснала. И макар сега тялото му да бе влажно от лепкавата пот, душата му бе суха и изоставена. Той още я обичаше, но не можеше да забрави онзи последен ден, в който я видя, ден, в който болката стана по-силна от чувствата му, а любовта му се усука върху мъртва надежда. Именно в този ден, Адам беше видял чаровната Ана да се целува с друг. Беше му тежко, но не й сподели какво е видял, не и каза за всичката тази омраза, която се бе събрала в него, защото знаеше, че всяко негово разкритие ще бъде неразбрано и парирано от бездушната й същност. Той реши няколко дни да не я търси, да види дали тя ще се сети за него, но явно бъркаше отново в преценката си. Ана не му се обади повече, новият й прелъстител умело беше завъртял главата й и сега нямаше нужда от влюбения Адам. Кох знаеше, че трудно ще я забрави, но трябваше. Изгори всички нейни снимки, хвърли няколко подаръци, които тя му беше подарила и изтри номера на телефона й. Единственото, което си запази, беше една красива, порцеланова чаша с червена целувка на дъното, като още се чудеше защо я задържа. Може би не искаше да я забрави съвсем напълно или все още се надяваше, че тя един ден ще се върне при него.

Още шокиран от съня, Адам стана от леглото, което силно изскърца , сякаш щеше да му липсва тежестта на стопанина, и тръгна към банята, полюлявайки се като ранено зомби. Погледна тиктакащия часовник на стената и включи осветлението в коридора, така че да различи стрелките. Часът беше 2 часа и 5 минути.  После се сети за любимото число на Ана – две, и разбира се неговото – пет.

-        Я стига, това са глупости, чиста случайност. Това момиче май никога няма да излезе от главата ми. – изрече тези думи на глас Кох и влезе в банята.

Точно преди да пусне водата, и да измие съня от преди малко, Адам чу телефонен звън. Той помнеше тази мелодия – мелодия, която не бе чувал повече от година. Звънеше му Ана. Той бързо излезе от банята и вдигна телефона.

-        Здравей Адам, Ана е. Мисля за теб и искам да се видим. Сега?

-        Но, .... кажи къде? – без да мисли отговори Кох, сякаш това беше моментът, който беше чакал цял живот.

-        Ще дойда у вас след половин час. Става ли?

-        Да!

 

Ана отдавна беше затворила телефона, когато Адам още слушаше еднообразния сигнал на телефона и обмисляше случилото се.  Навярно тя бе разбрала, че е най-любящият човек на света и може да я дари с цялото щастие на земята. Адам се усмихна толкова широко, че устните ми едва ли някога се бяха разтягали толкова силно, после отново си каза на ум, че е най-любящият мъж на света и се запъти към банята. Трябваше да се изкъпе, да си измие зъбите и да се подготви за една дългоочаквана среща, която можеше да го направи истински щастлив. За малкото време, което имаше, Кох планира нещата повече от перфектно – тя трябваше да дойде в 2 и 35, после да седнат на дивана един до друг, да отворят бутилка вино, тя да му се извини, да се гледат в очите, после да се целунат и той да и предложи брак.

 

Точно в 2:35 звънецът на входната врата разнесе кънтящ звук в целия апартамент. Адам се ошашави и изпусна бутилката червено вино, която се разпиля върху белия индийски килим. Това още повече го притесни, плановете му се проваляха, но нямаше време да мисли за това. Звънецът отново събуди тишината в стаята.

-        По дяволите, какво да правя. – тихо измърмори Кох и погледна червеното петно на пода. То му напомняше на кървавото петно от неговия сън.

-        Може би това беше знак. Може би наистина сънят трябва да се сбъдне и да продължа живота си без угризения за нея. Защо ли не ми се обади цяла година? Сигурно и трябвам за нещо? Как не се досетих? Колко съм заблуден.

 

Всичките тези питанки бяха изречени на глас, заглушени единствено от непрестанния кънтеж на звънеца, а гневът в Адам постепенно се засилваше и скоро щеше да премине в ураган от злоба. Без да губи секунда повече, Кох отиде в спалнята и извади от най-горния рафт на дъбовия скрин, стария му полицейски пистолет. Провери го дали е зареден и тръгна към вратата, зад която го чакаше Ана. Нямаше колебание, че ще го направи, единственото, което искаше бе да я гледа точно в очите, когато натиска спуска, за да може да види страха в тях – страх, които той дълго време виждаше в себе си. Адам инстинктивно натисна дръжката на вратата, но тя беше заключена, това щеше да даде още няколко секунди живот на жертвата му. Звънецът спря да звъни, явно Ана беше видяла, че се помръдва дръжката и сега чакаше вратата да се отвори. Кох взе ключовете и нервно се опита да уцели ключалката, единствено вратата сега го делеше от вечното щастие – смъртта на Ана. Той щеше да освободи мислите си, да накара сърцето му да тупти за друга и да даде воля на емоциите си.

Адам хвърли ключовете на земята и стисна здраво оръжието, после тръгна обратно към спалнята, преминавайки през червеното петно. Ходилата му се обагриха и оставяха следа след себе си върху пухкавия бял килим. Кох легна на леглото с очи към тавана и се заслуша в кънтежа на звънеца, който отново започна да оглася стаята. След няколко минути всичко утихна, Адам взе пистолета, насочи го към главата си и стреля.

 

На сутринта Кох отвори широко очи и първата мисъл, която прониза съзнанието му бе: “Защо бе жив?”. Спомни се, че моментът, в който натисна спусъка, желанието му да продължи да обича и да бъде обичан бе надделяло над отчаянието, и бе отместил дулото на пистолета настрани. Сега се чувстваше свободен. Стана от леглото, отвори широко големия прозорец на спалнята и извика: “Животът продължава!”




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jiva - " изрекани "....
05.07.2008 16:48
такава дума няма...важно е как звучиш! Поздрав!:)
цитирай
2. анонимен - The One Above You
05.07.2008 17:13
Браво младеж. Този път разказът ти ми хареса. По принцип не си ми любимец, но сега си се справил на ниво. Явно дълбочината и смисъла на новата ти връзка са основна причина да разчупиш и усъвършенстваш перото си. И все пак погледно от перфекционистична гледна точка имаш доста неравности в писането си. Концентрирай се и върху тях.
Със здраве
цитирай
3. анонимен - siskasss
05.07.2008 20:00
Tova e NaI-HuBaViQ razkaz na Miro prez celiq mu jivot do tozi moment ;) samo mojete da gadaete kakvo predstoi !
цитирай
4. анонимен - На мен пък си ми любимец!:)
08.07.2008 23:04
На мен пък си ми любимец!:)
цитирай
5. abaca - @zabavnata
12.07.2008 20:47
Хм нормално е да е психар, прилича на създателя си:) Шегувам се :) Мерси за комплиментчето :)
цитирай
6. bezkrainost - не е ли трудно да прескочиш границата?
12.07.2008 22:11
Кох легна на леглото с очи към тавана и се заслуша в кънтежа на звънеца, който отново започна да оглася стаята. След няколко минути всичко утихна, Адам взе пистолета, насочи го към главата си и стреля.



На сутринта Кох отвори широко очи и първата мисъл, която прониза съзнанието му бе: “Защо бе жив?”. Спомни се, че моментът, в който натисна спусъка, желанието му да продължи да обича и да бъде обичан бе надделяло над отчаянието, и бе отместил дулото на пистолета настрани. Сега се чувстваше свободен. Стана от леглото, отвори широко големия прозорец на спалнята и извика: “Животът продължава!”

точно това е ..... да се почувстваш свободен и да продължиш
цитирай
7. ok3223 - Не се мъчи бе човек
14.07.2008 18:30
Не ви разбирам писачите Бъългарски. Кох, Мох, Адам, Анна...Всичко това можеше да се случи и случва и у нас в Бг. Имената можеше да са български, Стоян, Драган, Пешо...Иванка, Радка... Нали пишем на български и се каним да ставаме български писатели бре. НАЛИ!
цитирай
8. abaca - ок3223,
18.07.2008 09:38
дали се мъча? Името Ана мисля, че достатъчно се използва в България :) А другите - просто така ми е дошло, търсих и символиката на Адам. :)
цитирай
9. анонимен - abaca ti moje6 li da prodalji6?
18.07.2008 10:05
пишеш за това ,но преживял ли си го ?
лесно ли е да продължиш ,да се почувстваш свобден и жив?Как се прескача границата от отчаянието към живота-само пред прага на смърта ли можеш да се преоткриеш отново?
цитирай
10. abaca - Мисля, че преди години го преживях
18.07.2008 13:42
... и щом продължавам да пиша, значи съм жив! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: abaca
Категория: Тя и той
Прочетен: 369360
Постинги: 42
Коментари: 589
Гласове: 2045
Спечели и ти от своя блог!
Архив