Около един милион българи живеят извън родината си. Половината от тях са оставили любимия човек в България и са тръгнали да търсят щастието си. Никога не разбират дали истински са го обичали, никога не намират и истинското щастие. Другата част са взели тяхната половинка със себе си. Но тежкият живот в чужбина ги отдалечава от него с времето. Те съжаляват за избора си. Малко връзки оцеляват. Аз не бях изключение! ...

Любовта е като есенен вятър. Идва неочаквано, понасяте в облаците, дава ти сили да вярваш, че можеш да летиш, а накрая отнема надеждата ти, че тя съществува. Понякога искаш да не те е обладала. Понякога!

 

Не се е родил човекът, който да може да лети, но опитите за летеж не спират. Не е ли наивно да скачаш в огъня, когато знаеш, че няма вода наблизо?

Вече трета година летях. Наистина я обичах. Бях изправен пред дилемата дали да напусна страната и да получа добро образование или да остана в България летейки спокойно. Реших да напусна родното си място. Трудно взех решение. Бях един от малкото, които знаеха, че човек не може да лети вечно. Целунах я, сключихме устния “договор” за раздяла и заминах.
Последните месеци преди отпътуването ми имах чувството, че я обичам страшно много. Незнам дали, защото никога повече нямаше да бъде моя или защото наистина я исках за цял живот. Виждах в очите и, че ме обича. Това беше първият път в живота ми, в който сбърках преценката си.
Първоначалният ми престой в Германия беше само една седмица, трябваше да се върна да си взема паспорта. Знаех, че още една седмица ще “летя”и това ме успокояваше. Връщайки се след седем дни нещатата се бяха променили. Опитах се да я целуна, но тя се отдръпна. След като видя тъжното ми изражение, промени решението си и прилепи устни до моите. Не беше като преди. Целувката беше суха и празна. Почувствах се като изнасилвач. Това, което я накара да ме прегръща беше нашето минало, а не нейните чувства. Разбрах след време, че за нея всичко било приключило след сключването на устния договор. За нея връзката ни беше договор, а не емоция. Една седмица изпразваше смисъла на три години любов.

Седемте дни преминаха в болка и радост, в надежда и смирение. Отново трябваше да замина. Пак я целунах, но погледа и този път не ме излъга, макар да се опитваше да прикрие истинското си усещане. Знаех, че нещо не е наред.

Вече бях в далечна Германия, която ми се струваше още по-далечна заради самотата, която ме беше обзела. Чувахме се всеки ден. Поплаквах си за краткото време, в което чувах гласа и, а след това дълго гледах в тъмното.  Сякаш нищо не беше се променило, освен физическата близост. Усещах, че тя още ме обича въпреки съмненията ми.
Две седмици след това мой приятел ми сподели, че тя си има друг. Не можех да повярвам. Как можеше да говори с мен сякаш ме обича, а в същото време да бъде с друг. Тя лъжеше или мен или него .... или и двамата. Навярно не можеше да вземе решението, което всеки от нас чакаше. Тя държеше силата, само тя знаеше какво се случва и само тя не каза нищо, вярвайки, че нещата ще се оправят от само себе си.
Обадих и се веднага след като научих за промените.
- Наистина ли има друг до теб?- попитах с пресипнал глас.
- Как така дали има друг до мен? – отговори на пресекулки, чудейки се от къде знам за това.
- Кажи ми, целуваш ли се с някой? – опитах  да запазя самообладание.
- Да.

Затворих телефона и не се обадих повече.

 

 

Малко след това намерих изключително умно и красиво момиче. Направихме първите стъпки. Новата ми приятелка се влюби до уши само за няколко срещи. А аз исках само да измия гнева си с тялото и. Една сутрин се събудих до нея в леглото. Тя още спеше. Целунах я по челото и никога повече не се появих в живота и. Не отговарях на обажданията и, прекъснах контакти с познатите и. Все още мислех за първата ми любов, а това пречеше да започна нова връзка. За мен чувствата струваха много повече от няколко хвърчащи думи, подредени в устен договор.

Наближаваха Коледните празници. Вече кръстосвах улиците на  Бургас. Изпитвах нужда да я видя. Поканих я у дома. Пуснах нашите песни и загасих светлината. Докоснах устните и. Свалих дрехите, галех бедрата и. Правихме най-студения секс в живота ни. Очите и бяха отворени през цялото време, а луната осветяваше безразличието в тях. Ръцете и бяха вдървени и не откликваха на прегръдките ми. Само дъхът и напомняше, че е жива. Защо ли го правеше? Продаваше плътта си само, защото не знаеше как да ме прогони.
Минута след това замръзнах над тялото и,  погледнах кървясалите и очи.
Това беше най-голямото наказание в живота ми. Обичах я! Имах я! Но тя беше бездушна. Мислите и не бяха с мен, само тялото.
Рязко се отдалечих от нея крещейки:
       -     Ще наема адвокат, адвокат на дявола! Няма да спечелиш делото, договора ще бъде заличен. – бързах да облека дрехите си и да изляза.

Погледна ме хищно, червеното беше изместило бялото в очите и.  Беше спряла дъха си. Усети се напрежение във въздуха. Тогава силна струя кислород, отделен от последните и думи, прониза обонянието ми.

-        Сгодих се! Надявам се имаш добър адвокат. – изсмя се и започна да трепери, сякаш беше обладанa от демон.

Това не е само моята история. Това е история на много от Вас, които са я преживели и на много от Вас, които си мислят, че на тях няма да се случи. Лъжете се! Намерете си добър адвокат!

Честито добре дошъл в клуба,това е то жената

В мен се прокрадна съмнение - дали пък наистина не сме се наговорили?
Има обаче малка разлика - ние не се разделихме заради появата на трети човек, а заради непоявата на такъв. Той просто отказваше да имаме дете. А го обичах. Ужасно много...

след като си я обичал, защо си я изоставил? Съгласявайки се с твоята раздяла, тя се е ПРИМИРИЛА с твоето решение, което не означва, че е била съгласна.
Трудна тема е това. Но съм сигурна, че силната любов може да издържи на раздяла. Имам примери и доказателства :)
Тоест извода е, че не те е обичала.

@cecka1504, съжалявам искрено!

@tessy, приоритети!

дрън дрън обичала не обичала 3 години? аре стига хумор рано сутрин

Благодаря ти, но не съжалявай, аз не го направих нито за миг!
Чакат ни по-хубави мигове, сигурна съм :)))

О не, не съжалявам, ни най-малко!

Същото се случи и на мен, но погледнато от страна на приятелката ти!

За разлика от приятелката ти аз го обичах и много го чаках, но изглежда той не ме е обичал! И е вярно твърдението, че обичта и любовта издържат на всичко! Поне от моя страна беше така.

Нараняват ни, после ние нараняваме, после пак нас...Омагьосан кръг...Или просто - живот.

Гледано от страни мисля,че раздялата е факт от по-рано - момента в който си взел решение да живееш в чужбина Сигурна съм,че приятелката ти се е почувствала изоставена и зле наи-вече защото е приемала раздялата като добро ночало за теб Моля бъди благосклонен към нея все пак не е лесно да приемеш, че гаджето ти е сред 5% от българската младеж решила да продължи образованието си в чужбина

Common? Едно образование е 4 години, в ЕС може да се пътува свободно, тъй че това не е причина да "зае*еш" 3 годишна връзка на първата седмица. Хората са мобилни, а не инфантилни. На мен ми се случи подобно нещо в САЩ на програма за културен обмен, бях там само за 4 месеца, а гаджето ме отряза на първата седмица от престоя ми там, щото съм бил далеч. Истината е, че има хора, които не могат да си държат краката затворени за повече от няколко дни.
Лично мен тази случка ме промени доста, в момента не обичам никоя и критериите ми за жена са хвръкнали до небесата. Не е много оптимистично, но от друга страна съм се превърнал в женомелачка :-)

Толкова от мен, приятен ден.

Твоя пост все едно аз съм го писал, особено последната част :) ....

За мен българите извън България са две групи /изключвам туристи и други кратко пребиваващи/ - работещи и учащи В случая коментирам група 2 ...Малко статистика- 90%от учащите в страните от ЕО и САЩ са с намерение за реализация там ...Така,че приемам изневярата в разказа и най-вече секса/ от двете страни/ като защитна реакция ...Моля за милост...цинизма ми идва в повече ...все пак съм на 12 г ;p

Ot Tancheto

Радвам се, че има толкова млади читатели. Похвално е също, че на тази възраст имаш изградено мнение. Но повярвай ми, с годините тезата ти ще бъде издухвана от много приятни и неприятни ветрове и накрая може би няма да си съгласна с това, което в момента твърдиш. Имаш още много да преживееш - първата голяма любов, първия път, първата голяма раздяла. Все определящи събития.

Да не забравяме, че всяка връзка си е строго индивидуална и в нея играят роля също нехарактерни фактори. Аз също не съм описал цялата история. Просто няма да ми стигне един месец да го направя. Оцветих само скелета.

не е толкова трудно да издържиш няколко месеца,това е просто смешно........а в твоя случай става въпрос само за седмица??? за мен не е проблем да чакам,чакала съм 5 месеца,защото човекът,когото обичах,вече почти не се прибира от сф. и съм го чакала....... според мен твоята мацка много преди да заминеш е взела решение.ако имате силно желание бихте преодолели раздялата- трудно е! спор няма,но с желание и воля........всичко се постига.

tova e istinata dobre do6al v kluba ne si edinstveniq za sajalenie

преди няколко дни гледах един филм, в който двама бивши любовници нещо се скараха. Мъжът, който беше зарязал жената каза "Влюбих се в теб, защото ти се влюби в мен". Е, тва е. Има хора,които си позволяват/не си позволяват да се влюбят, поне така се изразяваше един познат. Е, тя е спряла да си позволява да те обича. Повдига ми се от такава "премерена", "планирана" любов. Впрочем, демонстрира ми я именно един бургазлия, така че явно при вас нещата са доста...в релси.

знаеш ли,че всяка непростена и неосъзната обида,причинена от изоставяне,предателство нараняване се запечатва в теб и те яде непрестанно.Ти си рещил да се обидиш,ти си решил,че притежаваш някой и нещо,ти си решил да си наранен.Въпросът ми е докога ше караш така и за тези години тази позиция донесе ли ти нешо добро?От теб зависи да прекъснеш тази невидима връзка между вас двамата-прости й в себе си за това,че така е избрала,прости и на себе си,че толкова време не си се оценявал през своите очи,а си търсел това в очите на други.Можеш да си представиш жената като малко момиченце-объркана,самотна-поговори с нея в мислите си,кажи как те е наранила и какво си мислел,погали я и се усмихни,защото не е важно какво е направила тя,а урока,който ти е оставила-да се научиш да прощаваш и да обичаш без да очакваш нищо в замяна.чао:)

3 години,а? Толкова беше връзката с бившия ми приятел, който 2 от тях прекара в Германия-студент е там. Вижданки на 3 месеца за 20 дена-коетое много пак. Без общи празници по4ти, пропуснати рождени дни-не беше присъствал на нито еидн мой...и тн и тн.Накрая ми останаха само празните дни и чакането в скайп и вече общото в световете ни беше само въпросът: Имаш ли си приятел/ка?- Да! Аз казах стига толкова. Не знам кога спрях да го обичам, но забравих защо...

Не си ме разбрала :) Героят се е съгласил и осъзнал, че раздялата е правилна, но не и последствията от нея ....
Прочети по внимателно текста :)
Пример:
"Една седмица изпразваше смисъла на три години любов."

;)

П.С. Никога не виня партньорките си за каквото и да е било свързано с любовта ни. Знам, че за всеки проблем в една връзка има двама виновни, било то заради действие или бездействие.

t3ss, сега свободна ли си? ;)