Аз съм куче и се казвам Шаро. Стопаните ми викат Кълки, защото съм бил слаб и съм имал финни крачета. Ама как да напълнея като не ме хранят. За мен това хората са много глупави. Нека обясня!

От два месеца живея на двора, стопанката Кати ме изгони от апартамента, защото съм опикавал всичко. Е кажете ми, как да не намокря всичко, като ме разхожда един път дневно. А на всичкото отгоре вечер ми казваше, че съм много напълнял, а пък то де факто пикочният ми мехур пълен. Няма да ви разказвам като почне да ме натиска по него. После напикавал съм се.

Стопанина Боби пък има кучешко име и малко повече се разбираме. Онзи ден бяхме на лов, стрелна два пъти във въздуха и вика  “Донеси патката и ако се върнеш без нея, довечера теб ще те сготвим.” Каква ти патка човече, той жена си не може да уцели като се любят, камо ли дивеч да убие. И трябваше сега патки да търся, удуших една на съседката Сийка, през едни калища минавах, една бодлива тел ме дра, а пък за загорелия петел няма да говоря. Още ми чернее пред очите като се сетя как ми се беше наточил. Ама спасих си живота, не ме сготвиха.

Стопаните имат и дете, голяма е панта. Скоро имаше рожден ден и си беше поканило гости – все отбор хлапаци. Всички се веселят и празнуват, само аз бях впрегнат за едно детско камионче и разкарвах дечицата от масата със сладките до тоалетната и обратно! Но това беше нищо, после решиха, че трябва да ям от тортата. До тук нищо против, но като ми залепиха една вилица за лапите и ми казаха: “Ще ядеш като нас”, отново се сетих, че това хората са много глупави. Нямат пари кучето да нахранят, пари за вилици дават, не ги разбирам честно.

Ей, да ви се похваля, имам си кучка, хората му викат гадже. Казва се Сиса! Питам се кой луд ще си кръсти кучето Сиса. Ама всъщност тя няма стопани, улична превъзходна е и май сама си е измислила името. Идва от СИрене и от САламура, поне така си мисля. Ама да ви кажа кучките при хората и кучетата са едни и същи. Ей тази моята, скоро я излюбих, дълго ми се дърпаше. Направих й шест красиви кученца – на мен приличат.  А и вчера ме заряза, трябвал съм и само за разплод. Кучки!  

Много мразя котките през пролетта! Те са по-глупави от хората. Снощи спя си аз и към 3 сутринта чувам едни котешки писъци, едни терзания. Казвам си, ще спре. Ще спре, ама не. Отидох да проверя, те сега са в размножителен период, цяла вечер се лашкаха, не съм мигнал. И като си представя, че ще е още месец така, искаше ми се да съм бяла котка (белите котки нали са глухи). Не се и плашат пустите котаци. Реших да ги прекъсна аз, нали съм куче: “Ей, спрете да крещите, иначе ще ви изям.” А те само ме погледнаха чаровно, сякаш искаха да ми кажат, че мога да се присъединя към тяхната любовна игра. Извратени са котките.

Това в България да си куче е голяма скука. А пък аз съм благородно куче, имам си паспорт, наморник и нося в себе си винаги презерватив – за всеки случай. Наложи ми се да отида преди месец в магазина със стопанката Кати. И сложили една голяма табела отпред “Влизането за домашни любимци строго забранено.” Ама аз от както ме изгониха на двора, не се смятам за домашен любимец и си влязох съвсем спокойно вътре. Добре, че заплатата на пазача е 150 лева, че не му пукаше много и беше задрямал. Вътре какво се случи, не мога да ви опиша. Отидох аз разбира се при саламите и една бабка с очила ме пита: “Какво ще желаете?”. Е как какво искам, тя да вземе си купи други очила, не вижда ли, че съм куче. Абе това хората са много глупави. Шишкавия охранител обаче ме надуши, сигурно от задушаване на подкожните мазнини се събуди, но да ви кажа бая пъргав си беше. Като разви една скорост в магазина, не мога да му се изплъзна. Добре, че се спря при кюфтетата да похапне, иначе в кърпа му бях вързан. Това хората храна им дай и им гледай сеира.

Последно да ви кажа, че хората правят много смешно бебета. Една вечер се бях скрил в гардероба в спалнята да видя как ще правят секс стопаните. И ние кучетата обичаме порно, не си мислете, че сме задръстени. Та едни приготовления бяха. Боби донесе шампанско, накъса рози, пусна романтична музика, Кати пък с една прозрачна черна рокличка, едни дантели, и една маска си сложила да е по загадъчна. Каква ти загадъчност, на мен на Зоро ми приличаше. И след 2 часа кандилкане из стаята, накрая взеха, че се залюбиха. Тя гледа настрани към луната, той пък гледаше футбол по телевизора. И за какво беше цялото това приготовление, така и не разбрах. Ама ние кучетата затова не се женим – не ни трябва скучен семеен живот. А, и накрая Боби взе, че извика: “Имаме си вече момченце, ще се казва Щерьо, на кучето ни Шаро.” Е нямам нищо против името, ама да го бяха кръстили Храбрия, Смелчагата, Надарения, нещо такова, тогава щях да знам, че е на мен. Ей, това хората са много глупави.

 

Ха-ха, много ми хареса! Той моя звяр е голям любовник... като почне, то ги обикаля, целува ги... страшна работа :)

хах, доста добро.

И това куче се казва Шаро?:) И му са много тънки и фини крачката?:)))
Но е готино, и разкзазът също:)

:)
6 za bloga :)

evalarka, posmqh se ot surce:))

bravooooooooooooooooo :-)

:~))

такъв смях сама пред кома отдавна не се бях смяла. Как си го измислил бе?!?!? напълни ми душата, казвам ти.

abaca,
mnogo sa ti qki razkazite! Mnogo me radvat :)))
Ima6 edin fan s nickname Clausen, v4era mi spodeli 4e iska da napishesh edno razkaz4e specialno za nego!!! Molq te, iznenadai go positivno v sledvastite 3 sedmici 4ove4eca, mnogo bi se zaradval sled kato se pribere ot vakanciqta si ;)
Pozdravi i doskoro!

Добре си го написал, разказчето де, имаш усет към прозата и си добър разказвач. Давай нататък, ще гледам и искам да прочета още твой работи.
И езика ти добър.
Бъди здрав: ок

мерси за милите думи. Продължаваме да пишем:) Много здраве и на теб :)

Xe,xe mnogo se smqxme sas sestra mi xd...
ku4enceto e mnogo sladkoo...
bravo! ;)

Разказа е интересен:) а дали можеш да ми кажеш каква порода си шаро?:)))